ТрансПортът и хората – неВИДИМАта заплаха…

Глобата за пътуване гратис в столичния градски транспорт

ще се увеличи двойно.“    – бГ Печат

Към градския транспорт има две основни изисквания – да бъде удобен и евтин.

Транспортът в нашия град отговаряше на тези изисквания с обратен знак – беше неудобен, но за сметка на това – скъп. Ето защо хората предпочитаха да се возят предимно гратис.

“Не стига, че се блъскаме като говеда – казваха си хората – ами на всичкото отгоре да дупчим и билети! Къде сте видели говедо да дупчи билет?!“ И се возеха гратис.

По тази причина транспортната компания работеше на загуба. Нещо трябваше да се направи – или да се подобри обслужването, или да се намали цената на билетите. Транспортната компания избра трети вариант – увеличи цената на билетите.

С което се увеличиха и загубите й, защото се увеличиха гратисчиите.

Транспортната компания реши да отвърне на удара с удар. Дори с два удара – отново увеличи цената на билетите, а заедно с това – и броя на контрольорите.

Така загубите й нараснаха още повече. Първо, защото на контрольорите трябваше да се плащат заплати, второ – защото гратисчиите се научиха да си правят фалшиви билети и трето – защото пътниците взеха да бият контрольорите, така че към тях трябваше да бъдат прикрепени бодигардове, на които също трябваше да се плащат заплати. И то – по-високи от контрольорските.

И още нещо: в крайните квартали на града редом с обявите “Възстановявам

автомобилни стъкла“ се появиха и обяви “Възстановявам автобусни билети“. Това допълнително подрони финансовите устои на фирмата. Транспортните шефове трябваше да измислят нещо. И измислиха. Вдигнаха още цената на билетите, назначиха още контрольори и още бодигардове и същевременно намалиха превозните средства. Намаляването на превозните средства преследваше две цели. От една страна, се спестяват шофьорски заплати, и от друга страна – на всяко превозно средство се падат повече бройки от наличния контрольоро-бодигардски състав, което в крайна сметка трябваше да доведе до печалба. Трябваше, но не доведе. При новите условия пътниците се научиха да правят не само фалшиви билети, но и фалшиви карти, а превозните средства, поради съкращаването им, станаха толкова претъпкани, че никакъв контролен орган не можеше да се напъха в тях, а ако все пак успееше да се напъха, то още на следващата спирка биваше изхвърлян в насинено, нащипано и изподрано състояние. Транспортната фирма закъса съвсем. Сред шефовете й взе да се прокрадва идеята превозните средства да бъдат премахнати изцяло, а контрольоро-бодигардският екип да глобява пешеходците по улиците. По тротоарите – също. В по-разширен вариант на идеята се предвиждаха глоби и по домовете. Тази идея обаче бе отхвърлена като прекалено авангардна. Остана другата идея – най-старата и най-традиционна, а именно: да бъде организиран удобен и евтин градски транспорт. Точно тази идея бе осъществена. Но не в нашия град, а в друг.

И не в нашата държава, а в друга. Казват, че хората там пътували не само с удоволствие, но и с билети. И транспортните им фирми печелели!

Чудни работи стават по света, ей!

Какви ли работи не стават

по света!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s